Постинг
10.05.2007 15:41 -
Една "Неудобна истина" за всички нас.
Когато за пръв път в ръцете ми попадна диска с филма "An inconvenient truth" го погледнах със скептицизъм - и не защото не вярвам, че има глобално затопляне, о аз това го знам от много отдавна, а защото имам стаена ксенофобия към Америка, американската нация и американското правителство. Ал Гор беше кандидат президент през 2000г. (и трябваше да стане президент). Погледнах на филма като на един вид...предизборна кампания на г-н Гор. - "Ето го човека, който ще спаси планетата, гласувайте за него!" - представих си на момента плакатите, но все пак го изгледах. Хареса ми - хареса ми това, че Ал Гор беше искрен, хареса ми това, че филма предизвика интерес. И тогава укорих себе си за своята скептичност - едва ли филма щеше да има такъв успех и такова влияние върху съзнанието на хората, ако беше представен от очилат, пелтечещ и прекалил със сутрешното кафе професор?
На мен не ми тряваше "An inconvenient truth" за да осъзная какво става на родната планета земя, но на много хора им трябва.
Вчера заедно с учителката ми по физика (която вече не ми преподава, защото след 10 клас не уча физика), прожектирахме на десетокласниците филма в училище - притеснявах се, виждах ги че нервничат, искат да си ходят, но в момента, когато Ал Гор показа, какво ще се случи, ако ледниците продължат да се топят толкова бързо чух една тишина - всички 60-70 ученика в цялата зала замлъкнаха. Видях застиналите им лица, чух изумените им въздишки и се усмихнах. Имаше ефект - споглеждаха се учудени от факта, че над 35 000 души са умрели от топлинните вълни през 2005г., клатеха умилително глави, когато разбраха, че полярните мечки се давят, защото не могат да намерят стабилен лед.
След прожектирането (всъщност филма беше съкратен от учителката ми по физика, за да се вмести в рамките на 50 минути) при мен дойдоха много ученици - с въпроси, искаха да гледат пълнометражния филм и т.н.
Направих го, не само защото ние сме поколението, което трябва да се справи с този проблем, а защото след като за пръв път гледах филма си спомних една реплика на Майкъл Мур - беше за документалния филм "The Corporation". Той каза, че корпорациите му позволяват да издаде този филм, защото знаят, че хората ще го гледат, ще разберат за какво става на въпрос, ни никой няма да се помръдне от дивана и да направи каквото и да било. Но Майкъл Мур вярваше в това, че някой ще се помръдне и ще направи нещо. И аз вярвам.
На мен не ми тряваше "An inconvenient truth" за да осъзная какво става на родната планета земя, но на много хора им трябва.
Вчера заедно с учителката ми по физика (която вече не ми преподава, защото след 10 клас не уча физика), прожектирахме на десетокласниците филма в училище - притеснявах се, виждах ги че нервничат, искат да си ходят, но в момента, когато Ал Гор показа, какво ще се случи, ако ледниците продължат да се топят толкова бързо чух една тишина - всички 60-70 ученика в цялата зала замлъкнаха. Видях застиналите им лица, чух изумените им въздишки и се усмихнах. Имаше ефект - споглеждаха се учудени от факта, че над 35 000 души са умрели от топлинните вълни през 2005г., клатеха умилително глави, когато разбраха, че полярните мечки се давят, защото не могат да намерят стабилен лед.
След прожектирането (всъщност филма беше съкратен от учителката ми по физика, за да се вмести в рамките на 50 минути) при мен дойдоха много ученици - с въпроси, искаха да гледат пълнометражния филм и т.н.
Направих го, не само защото ние сме поколението, което трябва да се справи с този проблем, а защото след като за пръв път гледах филма си спомних една реплика на Майкъл Мур - беше за документалния филм "The Corporation". Той каза, че корпорациите му позволяват да издаде този филм, защото знаят, че хората ще го гледат, ще разберат за какво става на въпрос, ни никой няма да се помръдне от дивана и да направи каквото и да било. Но Майкъл Мур вярваше в това, че някой ще се помръдне и ще направи нещо. И аз вярвам.
Няма коментари
Търсене
Архив
