Постинг
25.05.2007 12:43 -
Буковски и синдрома на непукизма
От известно време нямах вдъхновение, желание и време да пиша. Но ето ме сега, слушайки соул се чудя за какво да пиша. Най-лесно е за политика, за изборите, за гласуването или по-скоро за липсата на такова, но в една моя статия, малко по-надолу аз си казах мнението, че изборите са свинска работа, с което мисля, че изчерпах темата (поне за себе си). Няма да ви говоря за избори, защото вече е банално, изтъркано и гадно...ще ви говоря за Буковски - един...грубо казано писател (ако разбира се, да пренесеш жалкия си живот на купчина хартия означава да си писател). Защо ще ви говоря за него? Защото когато нападат Пърл Харбър и цялата американска нация е в ужас и траур, той...играе на боксова игра с някакво бедно мексиканче. Пуска монта след монета в машината, докато в собствената му държава цари хаос, заведенията са опразнени, а радиото, което съобщава черната хроника, е включено във всяка къща, бар и магазин.
Няма да забравя тези последни пасажи от книгата му "Всичко на масата" и макар винаги да съм мразила такива хора - човешки паразити, които не могат да си измият и зъбите преди да са погълнали 100гр. водка. Но Буковски е различен, той е онзи злобно интелигентен индивид, който живее по евтини хотели, сменя работата си на всеки 1 месец, а когато получи пари ги пръска за алкохол и цигари (все пак той е печелил адски много и от покер). Човек без морални и естетически ценности, но с талант. Дали може да пише, о да, мамка му, добър е. Не знам как успяха неговите книги да ме погълнат, но признавам му го, наистина е добър.
Това, което ми харесва при него и може би единственото за което му завиждам (като изключим писателския талант) е неговия безкраен непукизъм. Аз не съм такава, аз се възмущавам, търся начини, мисля за глобалните проблеми, говоря, но в края на крайщата всичките ми усилия отиват по дяволите, защото обществото е свикнало до такава степен да мисли индивидуално и се опитва да оцелее в собствения си микросвят, че вече отдавна не се интересува какво ще се случи с третия му братовчед, със съседа му, с непознатия, с държавата...
Буковски няма тези мои мисли и никога не ги е имал. Той е програмиран да консумира и да пише книги за проваления си живот, книги които се купуват, включително и от мен. И в този негов непукизъм има нещо красиво. И в книгите му има красота, макар и далеч по-гротескова от нормалното и в поезията му има нобясним магнетизъм...самия той излъчва някакъв чар макар да е бил ужасно грозен и девствен до 20-тата си година.
Charles Bukowski (1920-1984)
"Които не са нито побъркани, нито сърдити, са просто тъпи.
Ние сме тук, за да пием бира. Ние сме тук, за да убием войната. Ние сме тук, за да се смеем на гадостите и да живеем живота си тъй добре, че смъртта да трепери да ни отнесе.
Попитаха ме: "Как подхождате? Как пишете?" - "Не подхождам - отговорих. - Не опитвам. Важното е именно това: да не опитвам, все едно дали става дума за производство на кадилаци, за творчество или за безсмъртие. Чакаш - а ако нищо не се случи, чакаш още. То е като буболечка, кацнала високо на тавана. Чакаш я сама да дойде към теб. И когато се приближи достатъчно, пресягаш се, шляпваш и я убиваш."
Чарлс Буковски
Няма да забравя тези последни пасажи от книгата му "Всичко на масата" и макар винаги да съм мразила такива хора - човешки паразити, които не могат да си измият и зъбите преди да са погълнали 100гр. водка. Но Буковски е различен, той е онзи злобно интелигентен индивид, който живее по евтини хотели, сменя работата си на всеки 1 месец, а когато получи пари ги пръска за алкохол и цигари (все пак той е печелил адски много и от покер). Човек без морални и естетически ценности, но с талант. Дали може да пише, о да, мамка му, добър е. Не знам как успяха неговите книги да ме погълнат, но признавам му го, наистина е добър.
Това, което ми харесва при него и може би единственото за което му завиждам (като изключим писателския талант) е неговия безкраен непукизъм. Аз не съм такава, аз се възмущавам, търся начини, мисля за глобалните проблеми, говоря, но в края на крайщата всичките ми усилия отиват по дяволите, защото обществото е свикнало до такава степен да мисли индивидуално и се опитва да оцелее в собствения си микросвят, че вече отдавна не се интересува какво ще се случи с третия му братовчед, със съседа му, с непознатия, с държавата...
Буковски няма тези мои мисли и никога не ги е имал. Той е програмиран да консумира и да пише книги за проваления си живот, книги които се купуват, включително и от мен. И в този негов непукизъм има нещо красиво. И в книгите му има красота, макар и далеч по-гротескова от нормалното и в поезията му има нобясним магнетизъм...самия той излъчва някакъв чар макар да е бил ужасно грозен и девствен до 20-тата си година.
Charles Bukowski (1920-1984)
"Които не са нито побъркани, нито сърдити, са просто тъпи.
Ние сме тук, за да пием бира. Ние сме тук, за да убием войната. Ние сме тук, за да се смеем на гадостите и да живеем живота си тъй добре, че смъртта да трепери да ни отнесе.
Попитаха ме: "Как подхождате? Как пишете?" - "Не подхождам - отговорих. - Не опитвам. Важното е именно това: да не опитвам, все едно дали става дума за производство на кадилаци, за творчество или за безсмъртие. Чакаш - а ако нищо не се случи, чакаш още. То е като буболечка, кацнала високо на тавана. Чакаш я сама да дойде към теб. И когато се приближи достатъчно, пресягаш се, шляпваш и я убиваш."
Чарлс Буковски
Все си мисля, че този последен епизод от "Всичко на масата" е по-скоро метафоричен, макар, че при този образ и най-тривиалното движение се превръща в поетична метафора.
През цялото време наблягаше на състезателните моменти, на бойните схватки, на места започна да ме дразни, че е толкова обстоятелствен на тези места, а когато намеси войната, всички тези моменти придобиха друг смисъл, поне така го прочетох, изведнъж като че ли постави на масата до всички тези състезания живота и смъртта, войната и неговата борба за живот.
Малкото мексиканче с боксьора с една ръка, аз лично оприличих на конформизма който мачка героя.....
Така си го прочетох:)
За себе си.
Обожавам този автор. Под видимият непукизъм обаче, често откривам един трогателно - раним човек.
В "Поща", на места ме просълзи, въпреки, че общо взето пак се държеше като идиот.
Сега все се сещам за него с тази честа смяна на работа.
И често си повтарям думите: "Имам си една пишеща машина която да ми спасява задника."
Негови са.
цитирайПрез цялото време наблягаше на състезателните моменти, на бойните схватки, на места започна да ме дразни, че е толкова обстоятелствен на тези места, а когато намеси войната, всички тези моменти придобиха друг смисъл, поне така го прочетох, изведнъж като че ли постави на масата до всички тези състезания живота и смъртта, войната и неговата борба за живот.
Малкото мексиканче с боксьора с една ръка, аз лично оприличих на конформизма който мачка героя.....
Така си го прочетох:)
За себе си.
Обожавам този автор. Под видимият непукизъм обаче, често откривам един трогателно - раним човек.
В "Поща", на места ме просълзи, въпреки, че общо взето пак се държеше като идиот.
Сега все се сещам за него с тази честа смяна на работа.
И често си повтарям думите: "Имам си една пишеща машина която да ми спасява задника."
Негови са.
"моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи в света". нацели ме в слабото място мамка му.
цитирайКоито не са нито побъркани, нито сърдити, са просто тъпи.
Ние сме тук, за да пием бира. Ние сме тук, за да убием войната. Ние сме тук, за да се смеем на гадостите и да живеем живота си тъй добре, че смъртта да трепери да ни отнесе.
цитирайНие сме тук, за да пием бира. Ние сме тук, за да убием войната. Ние сме тук, за да се смеем на гадостите и да живеем живота си тъй добре, че смъртта да трепери да ни отнесе.
"Имам си една пишеща машина която да ми спасява задника." - този негов цитат ми напомня на книгата на Достоевски "Играчът на рулетка". Беше я написал за 2 дена, защото му трябвали пари...
цитирайНяма да използвам гръмки фрази.Велик е мамка му.:)
цитирай
6.
анонимен -
brei
25.05.2007 16:24
25.05.2007 16:24
Буковски е бил ходеща дупка в обществото. Посланието му за мен винаги е било същото, което носи и всеки клошар - "Не бъдете като мен".
цитирайами всъщност не разбирам особено, въпреки дългото изложение, мразиш, не харесваш, прекланяш се или какво. трябва да признаеш, че непукизъмът е всъщност лична констатация за това, че ти пука, но не си съгласен, но пък какво да направиш. е ежедневието ни е изпълнено с такива случки, много по-нищожни от пърл харбър. поне тва е мнението МИ.
цитирайПървото ,което прочетох от Буковски беше "Поща".И от там нататък се завъртя рулетката на неговите книги! Гореща музика харесва ли ви?
цитирайKъм Буковски изпитвам уважение. Има разлика от непукист до непукист - а той е непукист достоен за уважение.
цитирайе страхотна :)))
цитирайОтначало не разбирах стиховете му, не поемах поезията му като поезия, всъщност за пръв път попаднах на тях, точно в сборника "Гореща музика", после се престрастих към подобни. Откривам, че и много български автори ги умеят. Не е толкова лесно колкото изглежда, даже са много, много трудни и не всеки може да си отпусне така съзнанието, че да напише нещо подобно.
Хубави разкази са. Всички в "Гореща музика" и стиховете след тях, също.
цитирайХубави разкази са. Всички в "Гореща музика" и стиховете след тях, също.
Посланието му е: такъв съм, какво да се прави, но мога да си го позволя, защото съм пич.
Ей, това е посланието му.
И е прав.
Така и не разбрах защо е бил разследван от ФБР.
Ами защото има топки. Големи. Споменава го и във "Всичко на масата"
А "ходещите дупки" са други, онези от които нищо не е останало, за разлика от него който е впечатлил цял свят.
цитирайЕй, това е посланието му.
И е прав.
Така и не разбрах защо е бил разследван от ФБР.
Ами защото има топки. Големи. Споменава го и във "Всичко на масата"
А "ходещите дупки" са други, онези от които нищо не е останало, за разлика от него който е впечатлил цял свят.
И Буковски и Достоевски са си падали комарджии.
Буковски обожава Достоевски.
Ъндърграунда и на двамата е познат, а това дава още по-голяма сила на написаното от тях.
цитирайБуковски обожава Достоевски.
Ъндърграунда и на двамата е познат, а това дава още по-голяма сила на написаното от тях.
Да. И за това и двамата ме кефят.
Имам няколко любими изречения от "Записки от подземието" на Достоевски, които наистина ми напомниха на писаното от Буковски (става въпрос за първите изречения "аз съм зъл човек...." - е тва Лафазанов искам да ми го рецитира)
цитирайИмам няколко любими изречения от "Записки от подземието" на Достоевски, които наистина ми напомниха на писаното от Буковски (става въпрос за първите изречения "аз съм зъл човек...." - е тва Лафазанов искам да ми го рецитира)
Чела съм само поезия от него, засега,
има неща, които са нежни до болка.
Синята птица
Чарлз Буковски
една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам
но аз съм твърде силен за нея,
хей, казвам й, стой си там вътре,
няма да позволя никой друг
да те види.
една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам
но аз я поливам с уиски и вдишвам
цигарен дим
и курви
и бармани
и продавачи
така и никога не узнават
че тя е там вътре.
една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам
но аз съм твърде силен за нея,
хей, казвам й,
стой долу, нима искаш да ме объркаш?
искаш да провалиш всичко?
да изгърмиш продажбите на
книгите ми в Европа?
една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам
но аз съм твърде умен, пускам я само
понякога нощем
когато всички останали спят.
хей, казвам й, знам че си там,
затова недей да си
тъжна.
после я вкарвам обратно,
но тя пее по малко
там вътре,
не съм я оставил съвсем
да умре
и заспиваме заедно
просто така
с нашия
таен пакт
и това е достатъчно хубаво
за да накара един мъж
да заплаче, но аз
не плача, а
вие?
цитирайима неща, които са нежни до болка.
Синята птица
Чарлз Буковски
една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам
но аз съм твърде силен за нея,
хей, казвам й, стой си там вътре,
няма да позволя никой друг
да те види.
една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам
но аз я поливам с уиски и вдишвам
цигарен дим
и курви
и бармани
и продавачи
така и никога не узнават
че тя е там вътре.
една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам
но аз съм твърде силен за нея,
хей, казвам й,
стой долу, нима искаш да ме объркаш?
искаш да провалиш всичко?
да изгърмиш продажбите на
книгите ми в Европа?
една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам
но аз съм твърде умен, пускам я само
понякога нощем
когато всички останали спят.
хей, казвам й, знам че си там,
затова недей да си
тъжна.
после я вкарвам обратно,
но тя пее по малко
там вътре,
не съм я оставил съвсем
да умре
и заспиваме заедно
просто така
с нашия
таен пакт
и това е достатъчно хубаво
за да накара един мъж
да заплаче, но аз
не плача, а
вие?
16.
анонимен -
цитатче
21.06.2007 19:42
21.06.2007 19:42
"Винаги ще се намери нещо,което да разруши живота ни.Зависи само кое или какво ще ни открие първо. Човек винаги е готов да бъде отнесен."
цитирайТърсене
Архив