Удивително е колко властна и мощна е силата на речта. Колко може да каже и в какво може да ни убеди. Но думите вече не са такива каквито бяха - думите станаха лъжливи, а хората мнителни. Затова, който е казал, че "мълчанието е злато" е бил много прав. Сега мълчанието казва много повече и най-вече - казва истината. Заглавието на тази статия е символично - исках да подчетрая думата "мълчание", а понеже ще говоря за кино си позволих да използвам заглавието на този филмов шедьовър. Да, ще ви говоря за нямото кино - мълчаливото кино, онова което показва истината, а не я прикрива чрез думи. Тук не става въпрос за нямото кино от 30-те, а за един ням и тих филм, който всички сме чували - Baraka. Помня как го гледах преди години за пръв път и останах изумена и сега, след доста време, открих диска, забутан някъде измежду многото вещи, които все нямам време да подредя. Беше потънал в прах, но аз го изчистих и си го пуснах за фон, докато чистя, но...забравих - това беше "Baraka" и скоро след пускането му вече бях захвърлила кърпата и седях седнала на земята, хипнотизирана от невероятните картини и упояващата тишина на филма. Визуално, филма е красив. Но всъщност в него няма нищо красиво като замисъл - стъпалцата на еволюция на човека се оказват от грешни до фатални - кадрите с красиви будистски храмове са изместени от тези на война, горящи нефтени краденци и експлоатация на човешкия труд в Третия свят. "Baraka" е филм, който има за цел да ни покаже развитието на цивилизацията ни - откъде е тръгнала...и накъде отива, да ни накара по някакъв начин да погледнем с друго око на света, а дори понякога да ни накара да се засрамим, че сме едни вечни консуматори - не хора, а консуматори.

Поздравления за този пост! Baraka е невероятен филм, шедьовър в документалното кино! Също като теб, и аз съм му голям фен. Който не го е гледал, му го препоръчвам горещо. Иначе ако си падаш по класически заглавия, ти препоръчвам филмът на Дейвид Линч от 1977 "Eraserhead". Голяма психария, действието се развива в един пост-апокалиптичен свят, където законите на биологията и физиката са тотално изменени, ценностите и моралът - сведени само до оцеляването и продължаване на рода. За съжаление, промените вече са крайно необратими, в следствие на което вместо човешки деца, следващото героите поколение, което ще владее земята е странна кръстоска от човек, разсение и влечуго. :) Ако се абстрахираме от откровенно гадните сцени, толкова типични за великия Линч, отново намираме някъде мнооого далеч зад черно-белите кадри и смразяващия саунд, нотка странен оптимизъм и вяра в избавлението.

Ето линк към филма в IMDB:
http://www.imdb.com/title/tt0074486/

Не познавам истински киноман, който да не изпитва уважение към Линч, независимо дали харесва филмите му. Той е луд, да, но е гениален. Eraserhead съм го гледала преди години и имам много смътни спомени за него, но ти благодаря, че ми го припомни. Принципно гадните сцени присъстват по един или друг начин във филмите на Дейвид Линч, но винаги са там. Като цяло творчеството му е една енциклопедия на психарията - The Elephant Man, Lost Highway, Mulholland dr. и т.н.
Колкото до самата тема - филма е шедьовър наистина и то не само на документалното кино. Красив и в същото време гротесков, няма диалози, но казва много повече отколкото всички филми взети заедно.