Тази година ме завари неподготвена. Тъкмо си мислех, че пак трябва да ровя за филми от 90-те надолу и уви, Дейвид Кроненбърг направи нов филм. И най-хубавото беше, че той не е единственото име в тази филмова лента, което прикова вниманието ми - Виго Мортенсен (уважаван датски актьор), Наоми Уотс (една от любимките ми), Винсънт Касел (голям е образ ) . Историята още повече ми хареса - има ли нещо по интересно от руската мафия в Лондон?

Сцените на брутални убийства, които започнаха още в самото начало (заколването на чеченеца в бръснарницата) съпътсваха филма до самия край. Никой не си е направил труда да ги посмекчи, но все пак, това е руската мафия и там няма шест-пет. Актьорите добре се бяха постарали да докарат руския акцент, макар никой от тях да не е руснак, а интересните (и може би верни) взаимоотношения и йерархии в мафията бяха доста добре представени. На мен ми хванаха окото татусите - звездата на коляното, която означава, че не коленичиш пред никой, двете звезди на гърдите, говорещи за по-висок ранг…както се казваше и във самия филм - нямаш ли татуировки, не съществуваш. Доста интересен и ефективен начин - в армията ти слагат звездички, а в мафията - татуровки.

Друго, което ми направи силно впечатление (освен всичките акпекти на насилие и нарушаване на закони, засегнати във филма), беше проблемът за трафика на жени (или по-скоро момичета). Във филма бяха показани млади украинки и рускини, излъгани и подмамени, че ще бъдат измъкнати от мизерията на собствените им държави и ще бъдат заляти с пари. Те биват заляти, но не и с пари - по-скоро със скъп алкохол, кокаин и сперма. Един доста наболял проблем в днешното обещество и това, което ми хареса при Кроненбърг е че той нито придава прекален драматизъм на събитията, нито ги цензурира. Показва натуралната действителност и бруталност на съвременния свят в които живеем. И в това няма нищо срамно. Ето такива филми трябва да гледат децата ни - не онези, които приключват с щастлив край и доброто в последния момент побеждава злото и главния герой в последния момент клъцва червената жичка, вместо синята и Х-мен идват и спасяват света, а спартанците оправят нещата и накрая всички заживяваме в един мирен и спокоен свят. Не. Този филм не свърши с хеди енд - “лошите” хора си останаха здрави и читави и продължиха да вървят срещу закона на правителството и да спазват само собствените си закони. Защото не всички филми са създадени да забавляват и да ни заблуждават - някой филми просто ги има за да покажат действителността, такава каквато е. Поклон за пореден път пред таланта на Кроненбърг и екипа му.