В тази модерна епоха на капитализъм, параноя и масова шизофрения е много трудно един човек да бъде определен за “луд”, а още по-трудно е да бъде определен за “луд гений” какъвто е всъщност Тим Бъртън.
Отваряйки imdb и разглеждайки филмографията на този режисьор, човек може да се наслади на редица от стойностн, пъстри и изключително интересни заглавия. Филмите му са магия - понякога по-сладка, понякога по-сурова, но в тях има много емоция, много вложени усилия и голяма палитра от актьорски таланти, което е един от специалитетите на Тим Бъртън.
Когато преди известно време отворих филмографията му забелязах наличието на нов филм. Филмът се казва Sweeney Todd: The Deamon Barber of Fleet Street и в него, разбира се, участват съпругата му Хелена Бонъм Картър и дългогодишния му колега и приятел - Джони Деп. Две имена в съвременното и наистина стойностно холивудско кино, които заслужават уважение. Всъщност още преди да кликна на филма за да разгледам актьорския състав бях сигурна, че ще видя тези две имена в началото на списъка - кой по подходящ от тях двамата да изиграят Sweeney Todd и Mrs. Lovett?
Колкото до сюжета на филма - едва ли има смисъл да разказвам, тъй като всеки е чувал за историята за демоничния бръснар, който убивал клиентите си. Или ако не сте чували за тази история, то поне сте слушали The Barber of Seville на Росини. Друго интересно за филма е, че ще е мюзикъл (което си е напълно в реда на нещата), а сред актьорския състав има още няколко имена, които заслужават нужното внимание - Алан Рикман и Саша Барън Коен. Друго не ни остава освен да чакаме новата филмова творба на ансамбъл Бъртън (Тим Бъртън+Хелена Бонъм Картър+Джони Деп) и когато дойде времето - да му се насладим.
А колкото до останалото творчество на Тим Бъртън - както вече казах, той е луд гений. Като засегнем последните му проекти като The Corpse Bride, който беше една прекрасна анимация не толкова за деца, колкото за възрастни, натрупана с черен хумор и една нова перспектива за смъртта. Едва ли човек може да забрави силния контраст между света на живите и този на мъртвите
Или пък един от любимите ми Бъртанови филми - “Голяма риба”. Гледах го на касетка под наем, когато излезе и се разтопих като шоколадово блогче на 94 градуса по Фаренхайт. Освен, че беше една вълнуваща и емоционална приказка за живота-пътешествие на един обикновен на пръв поглед човек, във филма видях и един от любимците ми - Стив Бушеми. Филмът беше емоционално зареден и с доста оптимистичен поглед към света - диалозите между баща и син на смъртния одър, сякаш ми прошепнаха, че не е зле понякога да гледаме по-цветно на живота и да вярваме в чудесата му, защото, уви те понякога се случват. Всъщност като се замисля всеки филм на Бъртън си има едно малко и смислено скрито послание към зрителя, дори в детинския за много хора “Чарли и шоколадовата фабрика”, дори в “Едурд с ръцете ножици”…просто ни трябва малко повечко въображение и да не гледаме на филмите като на средство за забавлание, защото няма по-добър начин за отправяне на едно послание към останалите, от това да го запечата на филмова лента.
Що се отнася до останалата част от филмите на Тим Бъртън - няма смисъл да говоря за тях. “Ед Ууд”, “Слийпи Холоу” и двата Батмана (единствените от цялата поредица, които ми харесват) са все филми, които си заслужава човек да гледа и никой няма да съжали и да се почувства ограбен ако го стори. Разбира се, разни хора, разни вкусове, но за мен филмите на Тим Бъртън си остават една огромна шоколадова бонбониера с бонбони, кой от кой по-сладък.