Когато в понеделник си хванах автобуса за София в късния следобед се усмихнах - обичах да напускам Плевен, особено когато имах вълнуваща причина. Този път причината беше концерта на Placebo в Зимния дворец.

Когато слязох от 280 и се срещнах с приятели, познати и непознати, ние всички развеселени се прегърнахме и влязохме в залата (на входа разбира се ме обараха яко, а на единия приятел му взеха колана). Зарадвах се като видях, че залата не е препълнена от хора и си намерих едно стратегическо място, в средата на сцената - имайки в предвид, че съм 177 висока, а покрай мен бяха само разни хорица под 160 си виждах всичко повече от идеално.
В началото изобщо не погледнах кой е на сцената, но когато в залата се чу "Добър вечер, ние сме Остава" жизнерадостно си подскочих. Пяха добре момчетата, като истински професионалисти, повечето им песни бяха на български, бяха свежи, пускаха майтапи (особено когато на китариста им му се скъса струната и вокала се измайтапи "Еми това е всичко от нас."). Ние, от друга страна като добра публика ги аплодирахме и дори пяхме песните (или част от песните, които знаехме).

Докато членовете на екипа, подгатвяха сцената за Пласибо, ние се поливахме с вода и се борехме за глътка възхуд, тъй като си беше горещичко в този Зимен дворец, няма какво да си говорим. И изведнъж...светлините изгаснаха. Първо на сцената се появи Стив Хюит, после Стефан Олсдейл (доста си го аплодирахме пича, ама и той голямо шоу правеше с китарите), а накрая и кулминацията на триото - Браян Молко. Преди концерта залагахме с коя песен ще започнат - почти всички бяхме единодушни - Meds, о уви изненадаха ни - започнаха с Infra-Red. Meds беше изпята трета, ако не се лъжа.

Браян Молко ни поздрави, с което ни вдигна адреналина и въпреки малко кофти озвучението момчетата се справиха блестящо - пяха почти всички песни от новия албум и някой стари и култови парчета. Браян и Стефан няколко пъти падаха на колене, докато свиреха на китарите, а Стефан се радваше да бурни аплодисметни от наша страна, особено когато решеше да се поразходи малко из сцената.

От визуална гледна точка също беше пипнато (имайки в предвид, че присъствах миналата година на Депеш вече трудно може да ме изненада нещо) - петте монитора зад сцената показваха много красиви картини (и черно-бели и цветни), а аз като един ценител на фотографията им се насладих напълно.

Накрая когато трябваше да си кажем "Чао" Браян се поклони няколко пъти, Стефан се наметна с българското знаме и ни помаха, а Стив дойде да си хвърли палките на публиката. После всеки се юрна за глътка свеж въздух, малко се позаблудихме с изхода, но успяхме да се измъкнем - аз доста напирах, защото един от хората с които бях на концерта (един рус пич, дето много се изкефи, когато Остава поздравиха с една песен "всички руси хора в залата") - страдаше от някаква параноя, когато има много хора, а на излизане много се бяхме наблъскали, защото си ходехме като мухи без глави. Пича направо уплаши хората със синия си злобен поглед и тежко дишане, но накрая излязохме, взе си колана (много се пазари за тоя колан, че чак охраната го бяха запомнили) и цялата компания се събрахме на стълбите обсъдихме си преживяното, казахме какво ни е харесало и какво не, и коя песен сме искали да чуем.

А когато рано, рано на следващия ден се измъкнах от квартирата на брат ми и  си хванах автобуса за Плевен, заключих, че това беше една страхотна понеделник вечер.

П.П: Пяха някой много запомнящи се парчета като: Without you I am nothing, Sleeping wiht ghosts и Black market music.

дааа повече от прекасно беше.много емоционанел пост.браво :)
поздрави!

Благодаря ти за хубавия пост, много хубав спомен е това, толкова се радвам, че така си го описала! (((: Тенкс!