Малко са концертите на които човек може да отиде без да е бил върл слушател на въпросния изпълнител и въпреки всичко да излезе с усмивка от залата. Малко са и концертите, за които човек усеща, че парите, които е дал са си стрували до последната стотинка. Малко са и концертите, които могат да те накарат да гледаш сцената като омагьосан и да потръпнеш при първите звуци...

Усмихнах се, когато слязох от 280 (първия концерт, който посещавам сама) и видях голямата тълпа от хора пред Зимния дворец на спорта. Усмихнах се като видях и млади хора, чакащи с нетърпение да заемат местата си - хора на моята възраст, че дори и по-малки. Хареса ми това, че в тези пропити с вулгаризъм и интелектуална немотия времена (особено сред подрастващото поколение) успях да видя толкова връстници, които не бяха предпочели диващината на Мерлин Менсън, която се проведе на 4 юли, а бяха дошли с родителите си или приятелите си на този прекрасен концерт.

Бях слушала Ванеса Мей и преди, но си припомних творчеството й с излизането на новия й албум, а когато разбрах че ще изнася концерт в България не спрях да бръмча като дизелова кола из вкъщи и да повтарям как трябва да отида на това мероприятие. В края на крайщата се улучих в София по работа и успях да се вредя с билет за 40лв. (бих дала и повече, ако се беше наложило). Бях сама, нямах време да навивам никой или да издирвам познати решили да отидат на концерта. И не съжалих. Насладих се на всяка минута от концерта, видях много интересни интерпретации и чух как може да се извади rock"n"roll звук от електрическа цигулка.

Когато в 9 без нещо на сцената се настаниха всички членове на  бенда на Ванеса, залата замлъкна и последния човек, който се оплакваше от закъснението спря да говори. След секунди на сцената се появи младата, красива и енегрична Ванеса Мей, която ни поздрави с помахване на лъка и се нарадва на бурните ни аплодисменти. Беше една крехка и фина фигура, разхождаща се с елегантна синя рокля и блещукащи обуквки с висок ток. Засвири и залата замълкна. Вълшебната струя от звуци понесени от цигулката й успя да докосне всеки човек в залата.

Хареса ми как свири - хареса ми не само това, че го правеше като чист професионалист, какъвто е - тя свиреше със сърцето си и го правеше за всеки един човек дошъл в залата. За няколкото необичайно дълги речи (поне аз не съм свикнала на такива) тя успя да ни каже, че наистина е развълнувана отново да бъде в България, като поясни, че за пръв път е свирили тук на 12-годишна възраст (или преди 12 години, поправете ме ако греша) и е свирила Чейковски. Даде ни и леки разяснения какво ще чуем в следащия час и половина, като излишно подчерта, че това не е "pure classic", а един малко по-модерен вариант на класическата музика и после отново засвири...

Концерта (поне за мен) бе разделен на три части - в началото се придържаше към по-нежните и по-класическите изпълнение, втората - същинска част на концерта бе изпълнена с малко по-шантави преживявания и доста по-модерно и нестандартно звучене. Включиха се и китари и флейта и ударни инструменти и разбира се, пича с невероятните "играчки", които използваше за създаване на различни звуци - те прекрасно допълниха и без това красивото и жизнерадостно звучене на изпълненията, а  и предизвикаха доста добро настроение (особено, когато тупаше по земята с гумените чукчета и леко потупа Ванеса по главата, която беше коленичила до него и свиреше неуморно).
И третата, последна част плавно премина от рок"енд"рол звученето към по-класическия вариант и завърши с две парчета от първия й албум.

Тъкмо се бях уморила да ръкопляскам не само на нея, но и на прекрасния й бенд, когато се заканих да си ходя и слязох по стълбите и тя осново излезе - този път я видях от близо, красива и естествена. Отново засвири, а всички стояха прави и й ръкопляскаха. Дори едно малко сладуресто момченце се качи на сцената и й подари плюшено зайче - в момента в който Ванеса го видя се затича към него и го целуна - личеше си, че се зарадва истински.


Беше един стойноствен, красив и емоционален концерт. Едни много добре похарчени 40лв.